Маршрутът от х. Безбог до Попово езеро е много лек и приятен. Но това не го прави по-малко живописен от останалите в Планината. През лятото много хора го избират, за да посетят езерото и да се наслаждават с часове на спокойствието, което цари тук. Заобиколено от редица красиви върхове, Попово езеро е най-пълноводното в Пирин и е 4-тото по големина в България. Старото му име, с което също може да го срещнеш е Папаз гьол.
До х. Безбог може да се качиш както по пешеходен маршрут, така и с лифта от жижа Гоце Делчев, до която може да стигнеш с автомобил по хубав 11 км. асфалтов път отДобринище. Пътеката до Попово езеро започва от самата хижа Безбог по десния бряг на Безбожкото езеро. Маркировката е много добра. Следва се маркировката в зелен цвят, която почти през цялото време се движи заедно с жълтата маркировка към хижа Демяница. Не след дълго е най-сериозната част от трасето, т.нар. "душевадка" - стръмно изкачване през целия склон. От тук следват предимно равни участъци. Дори и да има изкачване, то е много по-леко и приятно от това.

Теренът е предимно почвен, но на места присъстват и така характерните за Пирин камънаци. Пътеката продължава успоредна на склона и около час след хижата се стига до единствения разклон, където може да се объркаш. Надясно (запад-северозапад) е пътеката за вр. Безбог и вр. Полежан. Тя се пренебрегва и се поема по пътеката на югозапад. От тук маршрутът кротко следва меките извивки на Планината - леко спускане, после малко изкачване, пак спускане и така докато 20 мин. по-късно достигне до поляна, на която, вдясно от пътеката, има извор.

На около час и половина след х. Безбог, маршрутът достига до Попово езеро. В кристалните му води се отразяват величествените осанки на върховете Джангал и Сиврия. Между тях се издигат още вр. Джано, вр. Кралев двор и вр. Демиркапийски чуки. Най-отзад и най-високо от всички се извисява и вр. Каменица.