Пирин Планина е необятна територия, която се характеризира с изключително голямо разнообразие от растителни видове. На територията и са регистрирани повече от 1300 вида, които представят около 30% от растителните видове на България. 18 от видовете се срещат само тук, в Пирин – такива са пиринския мак, пиринска мащерка, давидов лопен, пиринска ливадина и други. Друга част, 149 вида, са доста редки и защитени, например невероятния Еделвайс.
Растителността е зонирана вертикално, в три пояса — горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс достига приблизително до 2000м. височина, а обликът се се определя главно от иглолистни видове: бял и черен бор, обикновена ела (смърч), ендемичните видове бор – бяла и черна мура, както и обикновен бук. Обикновено бука, елата и смърча заемат по-влажните и сенчести места, а боровете – по слънчевите и по-сухи места. Освен типичната горска растителност, в този пояс се срещат също и доста скални, крайречни и ливадни видове.
Оттам нагоре, до около 2500м. надморска височина се простира субалпийския пояс. Той е представен от сибирска хвойна, клек, а също и от разнообразни пасищни и тревни насаждения, в които присъстват голям брой от редките растения. Често се срещат качулатата гъжва, мощната властка и др. В субалпийския пояс са разположени доста езера и потоци, за това и растителността около водните басейни е разнообразна. В нея преобладават влаголюбивите растения, главно от род острица.
Алпийският пояс също се отличава с изключително разнообразна растителност. На границата между двата пояса в изобилие се среща черната боровинка, а височината нагоре изобилства от мъхове, лишеи и треви. Голямата височина и микроусловията на средата довеждат до редуването на тревни и скални площи. Много специфични са видовете, които се образуват около “вечните” преспи.
Еделвайс
Цветето Еделвайс е един от символите на България. От латински името му Leontopodium означава “Лъвска лапа”, а преведено от немски – “благородно бял” (Edew – благороден, weiss – бял). Спада към род многогодишни тревисти растения от Семейство Сложноцветни. В световен мащаб са популярни около 30 вида, но в България расте само един вид, който се среща в Пирин и Стара Планина.
На височина Еделвайсът достига до 20 см височина. Стеблото, както и цветовете, са месести и са покрити власинки – бели и копринени. Между власинките лесно се задържат въздушни “балончета”, които предпазват растението от силните слънчеви лъчи, към които то е чувствително. Цветовете на Еделвайса на пръв поглед приличат на малки звездички с 10 листенца, разположени в кръг.
Освен заради красотата си, Еделвайсът е любимо цвете на туристите, защото расте в най-високите и непристъпни места в планината. Ако искаш да видиш Еделвайс, трябва да се въоръжиш с търпение, защото намирането му не е лесна работа.
Местностите, където расте са трудно проходими – предимно пукнатините на варовити скали и каменисти поляни в иглолистния, субалпийския и алпийския пояс. Среща се в района около Вихрен, Баюви дупки, Казана и Каменитица. Цъфти през юли и август, а брането му е забранено. Еделвайсът е включен в Червената книга на България. А изображението му е символ на Българския туристически съюз.
Пирински мак
Още едно от отличителните растения в Пирин Планина. Латинското му наименование е Papaver degenii. Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата му са с височина от 5 до 15 см. Отличава се от другите макове приосновните листа и по цвета на венчелистчетата – Пиринския мак е единствения български вид с жълти или оранжеви венчелистчета.
Расте по варовитите и високи скали във високопланинския слой – между 2100 и 2900м. надморска височина. Разпространен е единствено и само в Пирин. Находищата му са в границите на НП „Пирин“, включително и в резерват „Баюви дупки – Джинджирица“. Видът е защитен и е включен в Червената книга на България.
Растителността в Пирин Планина се характеризира с изключително разнообразие. Независимо, че е само част от красотата, тя е един от основните елементи, който формира облика на планината. Доста от видовете са защитени. За да не изчезнат напълно и за да се запази по-дълго красотата на Пирин, флората изисква опазване и разумно стопанисване, както и част от нашето внимание и грижи.
Разнообразният релеф на Пирин, в комбинация с южното изложение на планината, предразполагат добрите условия за живот тук. Високопланинската част е осеяна с езера и горски насаждения, в които се срещат немалко реки и поточета. Това, в комбинация с географските особености на терена, обясняват уникалното разнообразие от животни в планината.
Основните обитатели на планината – бозайниците – са 45 вида и представят половината от сухоземните животински видове в България. Основни представители са кафява мечка, вълк, сърна, дива коза, дива котка и др.
На територията на планината са регистрирани и близо 150 вида птици – около 40% от видовото разнообразие на страната. Емблематичен за Пирин Планина е скалният орел. Други често срещани птици в района са орел змияр, малък орел, сокол скитник, пернатонога кукумявка, глухар и др.
Познати са 11 вида влечуги, 8 вида земноводни, а рибите са 6 вида. Най-разпространена от тях е речната пъстърва. В миналото на територията на Пирин се е срещала и обикновената змиорка, но днес тя вече е изчезнал вид.
В международната Червена книга са включени жаба дървесница, и шипоопашата костенурка. От специална защита се нуждаят скалния орел и ловния сокол, както и трипръст кълвач, лещарка, ливаден дърдавец и глухар.
