Безспорен факт е, че най-голямата гордост и очарование на Пирин са неговите върхове. За разлика от Рила, където преобладават равните затревени била, Пирин изумява със спиращи дъха стени, тесни била и сипеи. Общия брой на върховете е 66, а цели 30 от тях се извисяват на повече от 2700м. надморска височина. Това придава на планината един облик, който другите планини нямат.

Една от най-големите особености в Пирин е, че всички високи върхове се намират в северния дял на планината. Голяма част от тях са във високата мраморна част и образуват главното планинско било.

Безпорно най-мощното и високо планинско било в страни от главното е Полежанското било. Почти всички върхове, които приютява се извисяват над 2700м. надморска височина. Няколко точки по гребена на Стражите минават границата от 2800м., към тях спада и “Кота 2816” южно от вр. Малък Полежан.

Каменишкото било е друго голямо странично било. Само връх Каменица тук попада сред най-високите в Пирин, но билото впечатлява с трудността и размерите си – дължината му е 22 км. Много от участъците са почти невъзможни за преминаване, особено района около връх Яловарника.

Връх Вихрен е най-високият връх в Пирин Планина. Със своите 2914м. надморска височина, той се нарежда на второ място в България след вр. Мусала (2925м.) и на трето място на Балканския полуостров след вр. Митикас (2918м.) в Олимп, Гърция.

Връх Кутело е вторият по височина връх в Пирин. Извисява се на 2908м. Съставен е от мрамор, но склоновете му не са скалисти. Доста е стръмен, но по него има и не толкова сложни маршрути. Североизточният ръб на върха е алпийски обект – там има и алпинистки турове от категория Б.

Кутело е връх с четири повишения, като разликата в тях е съвсем малка – тази на север е с височина 2907м., а разположената на изток е 2908м. На юг от Кутело може да се премине към вр. Вихрен през седловината Премката. На северозапад върхът е свързан с Кончето и вр. Бански суходол.

През вр. Кутело не минава маркирана пътека. Въпреки това под върха от югозападната му страна е маркираната с червено подсичаща пътека от х. Вихрен към х. Яворов.

Връх Малък Полежан се намира в северния дял на Полежанското странично било. Височината му е 2822м. и е изграден от гранити. Разположен е на скалист ръб между вр. Полежан и вр. Джангал. Южно от върха в посока вр. Джангал се намират няколко по-ниски коти, които образуват т.н. Обидимски ушици.

От изток, склоновете на върха са стръмни и затревени, с отвесни скали на места. Северния склон е обсипан с плочници чак до бреговете на Горно Газейско езеро.

Разположен в северния дял на Пирин Планина, връх Баюви дупки се извисява на 2820м. надморска височина. Изграден е изцяло от мрамор. Има три силно изразени връхни точки, като най-южната от тях е най-висока. Източните склонове на върха са отвесни. Западните пък са силно наклонени към долината на р. Влахинска.

На около 500м. от върха, по главното било е разположен з. Кончето. На север е разположена седловината Каменитишки превал. От заслона до превала водят три пътеки. Най-често използваната пресича стръмните западни склонове и е маркирана в червено. Втората следва ръба на главното било, а третата подсича най-северната връхна точка и се включва във втората.

Кончето е една от най-стръмните и труднодостъпни седловини в Пирин. Разположена е на главното планинско било и височината му е 2810м. Разположена е на най-ниската и тясна част от карстовия ръб между вр. Бански суходол и вр. Кутело.

Връх Газей е с височина от 2761м. и заема 11-то място в планината. Погледнат откъм вр. Полежан не изглежда много голям, но западните му склонове, които се спускат към долината на р. Демяница, са зашеметяващи. Северозападната страна на върха е част от алпийска пътека от категория Б. Газейското било оформя малък циркус, в който са разположени двете Газейски езера.

Предполага се, че името на върха произлиза от турската дума “гаази”, което значи “непобедим”. По времето на Възродителния процес името му е сменено на Войводски връх, но все още не е общоприето и туристите рядко го използват.

Връх Кралев двор, също като съседния Момин двор, представлява гранитен карлинг. Височината му е 2680м. над морското равнище. Разположен в централния дял на главното било, върхът е формиран от ерозивното действие на ледниците в Демиркапийски циркус, Краледворски циркус и Белемето.

В седловината между Кралев двор и Момини двори преминава основната пътека от х. Безбог към з. Тевно езеро. На юг се отделя билото на вр. Каменица, следван от вр. Малка Каменица. Свързани са със седловината Дясна Краледворска порта, през която преминава пътеката от х. Пирин до з. Тевно езеро. Седловината е трудно достъпна и стръмна от страна на циркус Демиркапия, но откъм Тевно езеро е значително по-лесна.

Лятно време може да изкачиш Кралев двор за около 15 минути както от север по Лява Краледворска порта, така и от юг по Дясна Кларедворска порта. До върха може да се стигне и от з. Тевно езеро за около 30-40 минути в посока изток. Гледката от върха е забележителна!

Муратов връх е още един от величествените върхове в Пирин Планина. Издига се на 2669м. на главното планинско било между Хвойнати връх на югозапад и хребет Дончови караули на северозапад.

Върхът остър и има форма на четиристенна пирамида. Стръмните склонове от север и изток са популярни сред алпинистите. Растителността е доста оскъдна – само в подножието се среща клек. По време на възродителния процес е преименуван на Гранитен, но името му не успява да се наложи.

Най-лесно може да изкачите Муратов връх от хижа Вихрен, хижа Синаница или заслон Спано поле.

Връх Безбог е разположен на Полежанското странично било. Височината му е 2645м. и е изграден от гранит. На изток се извисява Безбожкият рид, който обгръща сгушените в него Безбожки езера. През него преминава пътеката от х. Безбог до Попово езеро.

Връх Безбог може да изкачиш лесно от хижа Безбог. Преходът е около 2 часа и половина в двете посоки по тясна пътека, обрасла с клек. Може да се качиш и от юг по седловината от вр. Полежан. Там няма растителност и изкачването е неусетно.

Според легендата за името на връх Безбог, бог Перун имал красива дъщеря, която  живеела край Самодивските езера. В съседния циркус живял бог Бес, който бил влюбен в хубавицата и един ден решил да я открадне. Синът на Перун, Дженгал, научил за намеренията му, подгонил го и накрая го настигнал връх Безбог го убил и затрупал с камъни. На върха и днес има камара, която създава точно такова впечатление.

Връх Синаница е един от най-красивите върхове в Пирин. Извисява се на 2516м. надморска височина и е често е наричан Разцепения връх, Чуката или Варовитата чука. Намира се в Синанишкото странично било и е изграден е от розово-сив мрамор. Североизточната му страна представлява 200-метрова отвесна стена, която е алпийски катерачески маршрут от категория А.

При хубаво време от връхната точка се разкрива красива гледка към връх Вихрен и Кончето на север до връх Каменица на юг. От хижа Синаница до върха се стига за час.