Разчитане на карта
Всяка карта – без значение туристическа или пътническа, може да ни даде достатъчно информация, за да успеем да се ориентираме, дори и да не познаваме местността. Достатъчно е само да знаем как. Всяка карта си има своя собствена легенда, но има няколко общи правила, които сега ще обобщим.
Осеверяване
Осеверяването (или ориентирането) на картата е първото нещо, което трябва да направим при работа с нея. Това означава картата да бъде разположена така, че северната й страна да сочи на север, а останалите й рамки – съответно на изток, запад и юг. Обикновено на картата е указано на къде е север. Ако не е така, тогава, гледайки картата, така че да ни е удобна за четене, ние гледаме картата от юг на север.
Осеверяване с компас
Един от най-точните методи за осеверяване е с помощта на компас. Слагаме картата хоризонтално и поставяме скалата на компаса, която указва север, така че да съвпада със севера, указан на картата. След което завъртаме и картата и компаса едновременно, до положение, до което стрелката на компаса съвпадне със севера на скалата и съответна севера на картата. Една тогава можем да сме сигурни, че посоките на картата са правилно ориентирани спрямо местността, в която сме.
Осеверяване с помощта на местен ориентир
Ако точката, на която се намираме ни е известна (например връх, могила или друго), картата може да се ориентира с помощта на обект, обозначен на картата. За целта използваме линия (молив или прав предмет), който опираме в картата, така че да съедини двете точки. Започваме да въртим картата, докато посоката на линията съвпадне с посоката към ориентира. Важно е да се запомни, че картата трябва да бъде поставена така, че точката на която се намираме, сочи към нас.
Мащабиране
Обикновено в картите мащабът се представя като пропорция. Например 1:500 000. Това означава, че 1см. от картата отговаря на 500 000см. от местността. Необходимо е да разделим на 100 000, за да получим разстоянието в км. В случая при мащаб 1:500 000, 1см. от картата отговаря на 5км. от местността.
Какво можем да научим от една туристическа карта?
* разстоянието между обектите (изчислява се по мащаба)
* денивелацията (изчислява се по броя на хоризонталите)
* наклона (изчислява се по гъстотата на хоризонталите – колкото по-гъсти са те, толкова е по-стръмен наклонът))
* наличните пътища и пътеки в околността
* надморската височина на обектите по картата (върхове, хижи, заслони)
* чешми и извори в района
* селищата в околността
* информация за ски писти и лифтове
* направление на планинските била
* цвят на лятната туристическа маркировка по пътеките и разположение на знаците от зимната маркировка (не на всички карти)
Ориентиране без карта
За да се ориентираме в планинска местност без карта, е необходимо да определим посоките на света. Също така местоположението ни на самата карта и посоката, в която ще се движим. Най-лесния и бърз метод за ориентиране е с помощта на компас. Ето и още няколко начина да се ориентираш без него.
Ориентиране по Слънцето и часовник
Методът, който ще опишем по-долу се основава на факта, че в България слънцето се намира в най-високата си точка на юг в 12:00 ч. по обяд. Предметите наоколо имат най-малка сянка, която сочи на север. През останалото време от деня може да определим приблизително посоката Юг като поставим часовника хоризонтално, така че стрелката за часа да сочи към Слънцето. Ъгълът, който се образува между стрелката на часа и направлението към цифрата 12 на часовника, делим на две. Юглополовящата сочи посока Юг. Преди обяд взимаме предвид ъгъла на циферблата, който стрелката трябва да измине до 12 часа, а след обяд – дъгата, която е изминала след 12 часа.
Забележка: Заради промяната на лятното и зимното часово време, връхната точка на Слънцето е в 12ч. през зимата и в 13ч. през лятото. В южното полукълбо, този метод не е рационален.
Ориентиране по Слънцето и хвърлена сянка
За да се ориентираме с помощта на сянка, е необходимо да наблюдаваме сянката на някакъв висок предмет в продължение на кратък период от време – 10-15 минути. Отбелязваме положението на сянката в началото на периода, след което го отбелязваме и в края на периода. Посоката от първото към второто положение на сянката сочи посоката Изток.
Ориентиране по признаци на околните предмети
Това е един от най-неточните методи за определяне на посоките, но понякога може да ни бъде от голяма полза. Тук отбелязваме няколко факта:
* Ако по кората на дърветата или по скалите има мъх или лишеи, то те са по-силно изразени от северната страна.
* Обикновено кората на дърветата е по-груба от северната страна. Този факт е силно забележим при брезите, например.
* Короните на дърветата са по-развити на юг.
* Снегът се топи по-бързо на южните склонове, отколкото на северните.
* Кръстовете на църквите гледат на изток.
