В Пирин Планина разположени повече от 170 езера, които заемат дъната и терасите на многобройните циркуси. 35 от езерата не са целогодишни и пресъхват през лятото. Всички езера се намират в Северния дял на планината и носят имената на циркусите, в които се намират. Всички езера с обща площ над 18 000 дка. Те придават специфичен чар на планината и привличат туристи от цял свят.

Бъндеришки езера

Бъндеришките езера са голяма езерна група, намираща се в централен Северен Пирин. Разположени са в Бъндеришкия циркус и дават началото на р. Бъндерица. Разположени са върху гранитна основа и заемат обща площ от 126,7 дка.

Езерата, общо 16 на брой, са с ледников произход. Средната температура на водата през лятото е 10-12°. Край тях минава пътеката към з. Тевно езеро, както и тези към х. Синаница и към х. Демяница.

Жабешкото езеро

Жабешкото езеро е най-високо разположеното езеро от групата. Намира се под южния склон на вр. Малка Тодорка на височина 2322 м. Площта му е само 5,6 дка., а на дълбочина достига до 2 м. Формата е продълговата, а размерите са 138 на 63 м.

Водата в езерото е топла и в нея се развъждат много попови лъжички. От тук идва и името му. От бреговете на Жабешкото езеро се разкрива една от най-ослепителните панорами в Пирин – към Муратов връх. При езерото се разделят пътеките, които водят към Тевното езеро на юг, и към х. Демяница на изток.

Жабешко езеро
Жабешко езеро

Дългото езеро

Второто по височина в групата на Бъндеришките езера е Дългото езеро. То е разположено на 2310 м. надморска височина в най-вътрешната част на долината, на километър северно от вр. Бъндеришки чукар.

Дължината му е 459 м., ширината – 150м, а общата площ – 45,5 декара. Целият воден обем е 177 000 куб. м., а на дълбочина достига до 10 метра.

Дългото езеро
Дългото езеро

Рибното Бъндеришко езеро

Най-голямото от групата езера е Рибното Бъндеришко езеро – площта му е 65 дка. Разположено е на 2190 м. надморска височина. На дълбочина достига повече от 12м. Пътеката от х. Вихрен не минава покрай него, така че ако искаш да го видиш, трябва да се отклониш от пътя. Южно от езерото реката се спуска по стръмна стена, която го отделя от котловината на Дългото езеро.

Рибно Бъндеришко езеро
Рибно Бъндеришко езеро

Муратово езеро

Муратовото езеро е разположено на чудесно изразена тераса под Муратов връх. Разположено е на височина 2230 м. Площта му е 12,3 декара, а дълбочината му достига само 3 метра.

В езерото се влива голям поток, който се спуска по улей между Хройнати и Муратов връх. Срещу Муратово езеро се извисява красивия връх Тодорка.

Муратово езеро
Муратово езеро

Окото (Равнашко езеро)

Окото е най-малкото и най-ниско разположеното езеро от групата на Бъндеришките езера. Намира се на 2026 м. надморска височина. С размери 65 на 57 метра, то заема скромната площ от 2,6 декара. То е толкова малко, че не се забелязва от пътеката, която минава на 100-ина метра от него. Формата му е почти кръгла, от където идва и името му.

ез. Окото
ез. Окото

Валявишки езера

Валявишките езера представляват група от над 10 езера, които се намират в северната част на Пирин. Разположени са терасовидно във Валявишкия циркус, върху гранитна основа и имат ледников произход. Бреговете на езерата са стръмни и скалисти, обрасли на места с голямо количество клек. Разположени са на височина от 2300 до 2475 м.

Във водите на Валявишките езера се среща пъстърва. Поради стъпаловидното им подреждане по-високо разположените езера се оттичат в по-ниските и така се подхранват взаимно. Валявишките езера дават началото на река Валявица.

Голямото езеро

Най-голямото по площ от Валявишките езера е Голямото езеро. То е разположено на 2379 м. надморска височина. Ширината му е 336 метра, дължината около 480 метра. Площта му е 85 дка, а на дълбочина док.стига до 18 метра.

Езерото се намира съвсем близо до вр. Валявишки чукар. Западно от него се намират още две езера от групата – тук се намира и второто по големина (18 дка) Долно езеро. На югоизток има още две групи по две езера.

Валявишките езера са основна туристическа атракция в местността. Най-близко до тях се намира хижа Демяница – на около 2 часа път.

Василашки езера

Василашките езера се намират във Василашкия циркус, между върховете Василашки чукар, Тодорка и един от Типицките върхове. Водите на цялата езерна група се оттичат на изток към долината на река Демяница през буен поток.

Василашкия циркус е разположен терасовидно. Състои се от от няколко по-малки циркуса, разположени като ветрило над един по-голям. Именно в него се намират двете по-големи езера от групата – Долното и Горното Василашко езеро. На юг от основния циркус, на две по-високо разположени тераси, се намират Тевното Василашко езеро и още няколко по-малки. На северозапад се намират и двете Тодорини езера – най-високите в групата. Средната температура на водата през лятото е 9-12°. Бреговете са стръмни и каменисти. Всички езера, без Тевното, са зарибени със сивен, а пъстървата е естествен обитател. Общата площ на 10-те Василашки езера плюс двете Тодорини е около 180 декара.

Тевно Василашко езеро

Тевното Василашко езеро е едно от най-големите и дълбоки езера в Пирин. Намира се на 2362 м. надморска височина. С размери 388 на 215 метра, то е с площ от близо 64 декара.

Езерото е изключително красиво, с дълбок син цвят, и често бива наричано Синьото езеро. В средата му се е образувало малко островче, което го разделя на две части. Не е заселено с никакви животински видове.

Рибно Василашко езеро

Рибно Василашко езеро (или Долното Василашко езеро) е второто по големина от групата. Със своите близо 36 декара, то се разполага на височина от 2126 м. Дължината му е 325 м., ширината – 177 м. На дълбочина е една от най-плитките – само 2,5м в най-дълбоките точки.

В Рибното Василашко езеро се събират водите на целия циркус. Отначало изтичането му е подземно, но на 250м. излиза на повърхността и водите му се спускат по скалите като буйната и красива Василашка река. Населено е с пъстърва, откъдето идва и името му.

Горно Василашко езеро

Малко над Рибното Василашко езеро се намира Горното Василашко езеро. Разположено е на 2154м. надморска височина под вр. Типиц. Има ясно изразена форма на бумеранг. Размерите му са 212 на 235 м., а площта е 23,2 декара. В него се вливат водите на Тодорините езера и на Тевното Василашко езеро.

Дъговидно Василашко езеро

Дъговидното Василашко езеро се намира под връх Типиц на височина 2215м. То е второто по дълбочина в групата – на места достига до 10,4 м. Има вид на неправилен петоъгълник, а едната от страните му е извита като дъга, откъдето идва и името му.

Горно Тодорино езеро

Горно Тодорино езеро е едно от най-високите в Пирин със своите 2536 м. Разположено е във висок циркус под стръмните върхове на Малка и Средна Тодорка. Голямо е 13,2 дка и е по-голямото от двете Тодорини езера. Дълбоко е почти 8 метра, а обемът му е 44,6 кубика.

Оттича се в буен поток, който заедно с този от Долното Тодорино езеро се вливат в Горното Василашко езеро през местността Овча поляна. Двете езера са известни още и като Тодорини очи.

Горно Тодорино езеро
Горно Тодорино езеро

Долно Тодорино езеро

Долно Тодорино езеро е разположено на 2510 м. над морското равнище и също влиза в Топ 10 на най-високите езера в Пирин. Намира се на южния склон на вр. Голяма Тодорка. Площта ме у 6,7 дка, на дълбочина достига до 3,7 метра, а обемът му е повече от 12 000 куб.м.

Долно Тодорино езеро
Долно Тодорино езеро

Влахини езера

Влахините или Влахинските езера са група от пет езера в Пирин, разположени между връх Вихрен и рида Гредаро. Разположени са в землището на село Влахи, от където идва и името. Езерата са разположени встрани от туристическите пътеки и не са от най-често посещаваните. Общата площ на петте езера се изчислява на повече от 85 декара. Не са обстойно изследвани и за тях липсва по-подробна информация.

Голямото Влахино езеро

Голямото Влахино езеро е едно от най-големите и най-дълбоките езера в Пирин. Разположено е на 2302 м. надморска височина и има ясно изразена елипсовидна форма. Дължината му е 400 м., ширината – 245 м. То е с обща площ от 63,4 декара, а на дълбочина достига до 13,4 метра. Богато е на пъстърва. Всички езера в района се отичат във Влахинска река, която е ляв приток на р. Струма.

Кременски езера

Кременски езера е група от девет езера, разположени в тесен, но добре изразен циркус със същото име. Заобиколени са от върховете Джано и Сиврия, и от Кременския рид, който завършва с Кременския връх.

Езерната група на Кременските езера е най-голямата в Пирин. Общата им площ надхвърля 196 декара, а общия воден обем е 1 560 000 куб.м. Най-горното езеро е известно с името Леденото езеро.

Следват го двете най-големи езера в групата – Горното и Долното Кременски езера. Горното Кременско езеро е разположено на 2352 м. над морското равнище. Размерите му са 335 на 270 м., а общата му площ надхвърля 66 декара. С дълбочина достигаща до 13,6 м., то е с воден обем от близо 480 хил. куб. м. Долното Кременско езеро се намира малко по-ниско – на 2304 м. височина. То е с площ от 98 декара. Дълбоко е 27 м. и е третото най-дълбоко езеро в Пирин след Поповото и Тевното Василашко езеро. Има продълговата форма, с размери 500 на 275 метра. Обемът е 1 млн. куб. м.

Кременски езера
Кременски езера

Попови езера

Попови езера е една от най-големите групи езера. Разположена в сърцето на Поповоезерния циркус, тя се състои от 11 езера, свързани помежду си с поточе. Към групата спадат Попово езеро, Банските езера и Рибните попови. Според някои схващания, към групата принадлежат и Полежанските езера, както и Самодивските езера.

Езерата се намират на средна надморска височина 2200 м. Общата им дължина надхвърля един и половина километра. Водата е леко минерализирана и е със средна температура 11-14°. Заобиколени са от едни от най-величествените и красиви върхове в Пирин – Полежан, Джангал, Сиврия и Кралев двор.

Попово езеро

Най-голямото от всички езера в групата е Поповото езеро. Освен това, то е най-голямото и пълноводно езеро в Пирин Планина. В България е на четвърто място по големина. Самото езеро, както и местността около него са едни от най-популярните места в Пирин и често посрещат туристи. Особено през летния сезон.

Попово езеро е оградено от върховете Джано, Сиврия, Кралев двор, Момин двор и Джангал. Разположено е на 2234 м. височина. Дължината му е 480 м., а широчината – 336 м. Дълбочината му е 29,5 м. Водния му обем се изчислява на 1 270 000 кубика. Захранва се от два малки потока. В него се събират и дъждовните води от околните върхове. Излива се в малък и стръмен поток, който захранва Рибните Попови езера. След езерата, поточето се разраства и дава начало на река Ретиже.

До 1942 г. езерото носи името Папаз гьол – буквален превод на Попово езеро от турски език.

Попово езеро
Попово езеро

Бански езера

Банските езера са две. Разположени са в подножието на вр. Дженгал. По-голямото езеро е разположено на 2208 м. надморска височина и е с площ от 9,5 дка. Има ясно изразена форма на листа и е съвсем плитко. Второто езеро е доста по-малко – площта му е малко над декар. Името им – Бански – идва от факта, че са подходящи за къпане. Водата в тях е топла и доста приятна.

Рибни езера

Следващите езера, намиращи се по протежението на горното течение на р. Ретиже, се наричат Рибни езера. Общо 6 на брой, те са разположени терасовидно. Най-горното е с площ от 6 дка. Характеризира се с плаващи в него цветя и тревисти растения. Намира се на 2200 м. над морското равнище. На 30 метра от него е разположено и другото езеро – Долно Рибно езеро. Красивото езеро се пълни от реката през водопад. Заобиколено е от растителност – предимно клек. Дълбочината му е не повече от 2 метра, а площта му е близо декар. Останалите четири езерца са по-малки и плитки, разположени по течението на реката.

Самодивските езера

Самодивските езера са малка група езера, част от групата на Поповите езера. Разположени са в югозападно от Поповото езеро в малък циркус, между върховете Момин двор, Кралев двор и Джангал. Намират се сравнително високо, на височина над 2372 м. Най-горното е с площ от 3,2 дка. и има форма на лодка. Средното наподобява бъбрек, има леко издължена форма и е с площ от 2,2 дка. Третото Самодивско езеро е най-малко и е с площ под 1 декар.

Самодивските езера са смятани за едни от най-красивите. Сгушени между скалите, между тях се вие рекичка, която образува водопад между горното и средното езеро. Според поверието за името им, през нощта тук идват планинските самодиви. Наричани са още Краледворски езера. Край тях минава пътеката от х. Безбог за Тевно езеро

Превалски езера

Превалските езера представляват група от четири езера. Разположени са в Превалския циркус в долината на река Демяница, между върховете Валявишки чукар и Превалски чукар и седловините Мозговишка порта и Превала (Чаирска превала), в долината на река Демяница.

Най-горното езеро е с площ от 1,1 дка. То е най-малко от цялата група. Оттича се подземно и захранва второто езеро. То е разположено на север от първото и е по-голямо – площта му е повече от 21 дка. Намира се на 2312 м. надморска височина. Третото езеро е доста встрани от останалите. Размерите му също са доста по-малки – 150 на 63 м. при дълбочина 1,7 м. Преди години на единия от бреговете му се е организирал палатков лагер. Четвъртото езеро събира отичащите се води от второто и третото. То е съвсем плитко и дава началото на Превалския поток, приток на р. Валявица.

Каменишки езера

Каменишки езера са езерна група в Пирин, разположена в долината на река Бистрица. Името им идва от името на името на връх Малка Каменица, под който се намират. В миналото са носили името Белеметски езера, както и Мозговши езера. Около тях се намират още върховете Каменица, Кралев двор, Момин двор, Валявишки чукар. Наброяват около 20 езера, като 8 от тях са постоянни, а останалите често пресъхват през топлите месеци.

Тевно езеро

Най-голямото езеро от групата на Каменишките езера е Тевно езеро. То се намира на север, съвсем близо до Момин двор и Валявишки чукар. Има крива и издължена форма. Размерите му са 450 на 175 м., а площта му е повече от 60 дка. Разположено е на 2512 м. и е най-голямото езеро на такава височина. Дълбоко е почти 4 метра, а водния му обем е 116 000 куб. м. Съвсем близо до него се намира и заслон Тевно езеро.

Доста от останалите езера от групата не са изследвани обстойна. Три от тях са по-значителни. Триъгълното езеро се намира точно под Тевно езеро на височина 2453 м. Площта му е около 7 дка. Непосредствено под него се намира групичка по-малки езера. На 2375 м. надморска височина се намира Продълговатото езеро. То е с дължина 270 метра, а ширината му е само 80 метра. На дълбочина достига до 2,3 м. Надолу по течението на р. Мозговица се намира и третото по-голямо езеро. То е второто по големина след Тевно езеро с площ от 20 дка., но не е изследвано обстойно.

Синанишко езеро

Синанишкото езеро се намира в малкия Синанишки циркус, под връх Синаница. То е сред 10-те най-дълбоки езера в Пирин, като на места достига дълбочина от 11,5 метра. Разположено е на 2181 метра над морското равнище и е с размери 175 на 80 метра. Оттича се подземно, но след 120 м. водите му излизат на повърхността и слагат начало на Синанишка река.

Газейски езера

Газейските езера са група от три по-големи езера, две по-малки и няколко пресъхващи водоема в Газейския циркус. През 80-те години на 20 век името им е променено на Стражишки езера, но името така и не се налага сред туристите.

Въпреки, че Газейския циркус е един от най-красивите в Пирин, езерата остават встрани от популярните туристически маршрути. Покрай тях преминава само неофициален маршрут между х. Демянища и х. Безбог. Той от своя страна също е слабо посещаван, заради голямата денивелация и високата трудност.

Горно Газейско езеро

Горното Газейско езеро е най-високо разположено от всичките в групата. То е известно още с името “Дамата с кока”, заради характерната му форма. Разположено е между вр. Малък Полежан и вр. Газей. Площта му е около 10 дка

Горно Газейско езеро
Горно Газейско езеро

От Горното Газейско езеро по цялата височина на циркуса устремено се спуска Газейска река. Тя преминава през всички останали езера. Второто езеро е точно под Горното Газейско. В чистите му води се отразяват склоновете на Стражите и вр. Газей. Под него е и второто по големина от групата, което е с площ от 7 дка. Следват още няколко плитки езера. При някои от тях реката преминава през самото езерце.