Категория: Любопитно

Тевно езеро

Кой потъмни водите на Тевно езеро?

Posted By : Pirin Adventure/ 4094

Едва ли има човек, който да го е видял на живо, или дори на снимка, и да не се е удивил от цвета на водите му. Дали тъмния цвят се дължи на природен феномен или е дело на мистиката не можем да твърдим със сигурност. Но една от легендите за Тевно езеро е толкова красива, че и до днес се пренася от уста на уста.

 

Магично място, което така те завладява, че още докато си ти там, кроиш планове за следващата разходка. Разходка до красивото Тевно езеро.

 

Едва ли има човек, който да го е видял на живо, или дори на снимка, и да не се е удивил от цвета на водите му. Дали тъмния цвят се дължи на природен феномен или е дело на мистиката не можем да твърдим със сигурност. Но една от легендите за Тевно езеро е толкова красива, че и до днес се пренася от уста на уста.

 

Тевно езеро

 

Някога водите на езеро били светли като коприна през деня, а вечер се обагряли в златните краски на Слънцето. И тогава езерото било любимо място на млади и стари. Често при него идвала млада девойка, която се заседявала дълго на брега и си “говорела” с езерото. Веднъж девойката пожелала да има сини очи, сини като водите на езерото.

В един от дните, дошла при изгрев Слънце и както обикновено наплискала лицето си със студена езерна вода и, о чудо! Очите ѝ станали сини.

Девойката, обаче, толкова била щастлива и омаяна от случилото се, че забравила да благодари на езерото за изпълненото желание. Минало се време и пожелала косите ѝ да станат златни, като вечерните води. Езерото изпълнило и това желание. Дошла тя при залез Слънце, потопила разпилените си коси във водите на езерото и те грейнали. Но момичето пак забравило да благодари. Сега тя била най-хубавата девойка в селото – със сини очи и златни коси и нямало момък, който да не я желаел. От ден на ден тя се възгордявала все повече и повече. Видяла силата на Тевно езеро, тя постоянно се връщала там, като желанията ѝ не спирали. Но ето, че заслепена от суетата и силата на красотата си, та искала все повече и повече. Сега вече поискала да стане царица. Езерото, обаче, много се огорчило и се обидило от неблагодарността на девойката. Не могло да понесе нейната безкрайна алчност. Потъмняло от гняв и водите му завинаги останали тъмни. Нямало вече и помен от златните води, в които се оглеждали снежните върхове на Пирин.

 

Тевно езеро

 

Тевно езеро е най-голямото езеро от групата на Каменишките езера езера в Пирин. Намира се на 2512 м. надморска височина.С размери 450 на 175 м, то е с площ от повече от 60 декара. Ситуирано е на изключително красиво място, заобиколено от върховете Каменица, Малка Каменица, Кралев двор и Момин двор. Не случайно езерото е едно от любимите места на Яворов.

Има изграден и заслон, носещ името на езерото, който е посещаван през цялата година. В летния сезон, той е винаги пълен с планинарски компании идващи от Безбог или пък от страната на хижа Вихрен и хижа Демяница. Във водите на езерото се оглеждат снежните върхове на Каменица.

 

Тевно езеро

 

Ако искаш да научиш повече за красивите езера в Пирин, тази страница е за теб – Езерата в Пирин

 

Страхотните кадри ни предоставиха от www.denivelacia.com

11 декември – Международен ден на Планините

Posted By : Pirin Adventure/ 494

Честит празник на всички планинари! Всяка година на 11 декември в цял свят се отбелязва Международният ден на Планините. Началото му е поставено от решение на Общото събрание на ООН през 2002 година. Основната идея е да се насочи вниманието на хората към това колко са важни планините за живота на планетата, както и да се предприемат инициативи за опазването и положителната им промяна.

Честит празник на всички планинари!

Всяка година на 11 декември в цял свят се отбелязва Международният ден на Планините. Началото му е поставено от решение на Общото събрание на ООН през 2002 година.

Основната идея е да се насочи вниманието на хората към това колко са важни планините за живота на планетата, както и да се предприемат инициативи за опазването и положителната им промяна.

За кратко време инициативата повишава глобалната осведоменост за значението на планините, стимулира основаването на национални комитети в 78 страни и подпомага създаването на Международно партньорство за устойчиво развитие на планинските региони, известно като Партньорство за планините, учредено на 2 септември 2002 г. в Йоханесбург.

Все повече хора започват да осъзнават, че Планините са еко системи, които имат глобално значение, като източник на чиста вода – между 60% и 80% от прясната вода идва от там. Дори някои от най-големите мегаполиси в света – като Рио де Жанейро, Ню Йорк и Токио, разчитат на прясната планинска вода.

Планините заемат близо 1/4 от повърхността на Земята и са дом на повече от 720 милиона души. В планините се наблюдава и огромно биологическо разнообразие. Те са и своеобразен ресурс на културно многообразие, знания и наследство.

В целия свят, както и в България, Планините са мястото, което ни дава пълноценна почивка.

В резултат от замърсяването на околната среда, населението в планинските райони все по-често се сблъсква със суша и глад. Увеличава се броя на свлачищата, наводненията и други стихийни бедствия. Последствията от тези проблеми водят до регионални конфликти и загуба на човешки потенциал.

Природата е нашият дом! Нека не я унищожаваме. Опазването на красивата ни природа и чистотата и зависи най-вече от добрата воля на всеки от нас. Нека не си ти причината за разрушаването на прекрасната хармония, която цари в Планината. Не оставяй на земята нищо друго, освен отпечатъка от своите обувки. Не пали огън на непозволени места и бъди сигурен, че е загасен напълно преди да си тръгнеш. Не изхвърляй боклуци в природата – те ще останат там завинаги.

Легендата за Джинджирица

Posted By : Pirin Adventure/ 1260 0

За красотата на Пирин са разказвани не една и две легенди. Разбираемо е – кой не би се вдъхновил от тези дивни гледки! Този път обаче ще Ви разкажем една за магнетизма на това място, за неговите тайни обитатели, за опасностите, които планината крие.

Ах, Пирин! Толкова красота събрана на едно място! Магия, за която се разказват легенди – интересни, поучителни, прелюбопитни! Легенди, които ни карат да се възхищаваме на дивната природа все повече, но и такива, които ни напомнят, че Планината не е за подценяване.

Един от разказите, които ни застигнаха някъде из пиринските пътеки, е този за Джинджирица. Местността е дом на непроходими гъсталаци и естествени гори от бяла и черна мура. Но те, оказва се, съвсем не са най-интересните ѝ обитатели. Защото според хората по тези земи от много, много години бродят зверове. И понеже до погледа им достигали само бродещите между дърветата сенки, те смятали зверовете за духове (джинове).

Измежду сенчестите гори на местността се ширели чудни поляни. Там кротко пасели вакли стада. Една от поляните обаче се отличавала от всички други. На нея растяла по-друга трева – покривала я пелерина само от росен смил и детелина. Тя хващала окото на всеки овчар, но разказите за страшните духове държали хората настрани от нея.

Един ден овчар събрал смелост и решил да пусне стадото си да се наслади на чудните дарове на девственото парче земя. Видели и другите овчари, че нищо лошо не се случило, и сторили същото. Но все пак, за да са сигурни, те заградили поляната със синджири. Така нарекли и поляната – Синджирица.

Щастието обаче не траяло дълго. Един ден вълци нападнали стадата и ги пръснали на всички страни. Овчарите толкова се уплашили, че хукнали и те да бягат. Разказват, че калпакът на най-уплашения от тях се търкулнал, та стигнал чак до Предела. Овчарят се щурал из баирите и предупреждавал навред – „Джин у Синджирица! Джин у Синджирица!“. Хората по селата не чували ясно виковете му – до тях достигало „Джинджирица! Джинджирица!“.

От този момент нататък мястото носи това име. За да напомня на хората, че Планината, освен опияняващо красиви гледки, може да предложи и най-различни опасности!
За това и ти недей да подценяваш Планината – само да реши, Пирин може да превърне всекиго в една нова легенда, която да се разказва с години!

Разходката в Пирин винаги е време, което завинаги остава в сърцето ти. Красотата на нашата Планина е неоспорима. Затова не губи нито миг ценно време. Винаги, когато ти се отдаде възможност, разтъпчи се тук. Която и пътека да избереш – никога няма да сбъркаш! Подготвили сме няколко идеи за разходка, които могат да ти бъдат от полза. Планирай хубавите моменти с нас. Виж нашите маршрути в Пирин и избери най-подходящия за теб – bit.ly/PirinTrails

Легенда за последната любов на змея от село Пирин

Posted By : Pirin Adventure/ 2119

Красотата на село Пирин е неоспорима. Китното село е едно от приветливите кътчета, из които човек може да се разходи. Удивени ще останете от атмосферата на това кътче, но още по-пленени ще бъдете от историите, които ще Ви бъдат разказани. Защото именно село Пирин е мястото, където един змей намерил последната си любов.

Хубост, хармония, природа, щастие, празник за сетивата – това са думите, с които можем да опишем Пирин. За щастие народът е бил доста по-многословен, та пиринския фолклор изобилства от истории и легенди, че да се обогати представата ни за това невероятно райско кътче.

Една от най-старите истории за Пирин разказва за последната любов на Змея от село Пирин. Това магично селище се намира в подножието на връх Ореляк, до брега на река Пиринска Бистрица.

Тук никой още не е забравил за змейските истории и всеки с мерак ще Ви разкаже по някоя.

Та нашата история е за Гинчовия змей от пещерата Змейова скала, в която той отвличал и завеждал избраниците си Каля и Стана. Смята се, че последната любов на змея била Николина от Гинчовия род.

Тя живяла в селото докъм шестдесетте години на миналия век. Мнозина говорели за нея, като за жена, на която изпод алените белези от изгаряния още личал споменът за предишната хубост. Тя била малко недъгава, все обикаляла и просела по улиците, а нощем пеела най-странните протяжни песни, които селото е чувало някога.
Малцина обаче знаели историята, която стояла зад тъжната съдба на момата. Николина била любена от змей.

Някога тя била най-хубавата мома в селото. И точно заради това на хорото змеят избрал нея да си вземе.

Както играела неуморно, Николина изведнъж отпаднала. Сякаш в транс тя се отправила към дома си. Майка ѝ усетила, че нещо не е наред и хукнала след щерка си. Като стигнала вкъщи, видяла Николина заспала, а над нея надвесен млад рус мъж.

Изплашила се жената, та на мига потърсила съвет от съседка. Тя знаела за магическа билка, способна да прогони змея – наричала се стовръз. Набрали двете жени от вълшебното растение, сварили го и с отварата полели момичето.

Планът им успял – змеят бил прогонен. Но момата платила цената – тя никога повече не била същата. От майчината отвара Николина останала осакатена за цял живот.

Селото е на крачка от цивилизацията и същевременно живее в свой собствен свят. Ето с какво привлече нашето внимание. Виж в страницата, която подготвихме за село Пирин.

Легендата за Пирин и Рила

Posted By : Pirin Adventure/ 22224

Искаш ли да опознаеш планината, само разходка не стига. Друго е човек да се потопи в историята на кътчето, което обхожда, така, както потъва в атмосферата му. Легендата за Пирин и Рила е една от най-разчувстващите и със сигурност ще обогати представата Ви за тези магични места!

Разходката из планината е невероятно, вълнуващо и неповторимо приключение. Защото всеки път тя е нова, променена, но винаги прекрасна! Обходиш ли я – обикваш я завинаги. Но за да я опознае, човек трябва не само да я погледа, но и да послуша за нея. Толкова много са народните сказания и легенди, че без тяхната пъстрота няма как да си „разбрал“ планината истински!

И така… разходката ни из Пирин няма как да приключи, без да сме разпитали местните за легендите, които се разказват за планината. И откриваме, че за една от тях всички са чували – тази за Рила и Пирин!

Някога Рила планина била жена – наричали я Рилка. Тя се омъжила за момък на име Пирин. Те се обичали толкова много, че се оженили против волята на родители и избягали далеч от всички. Спрели се чак високо в планината и там се заселили. Не след дълго се появили на бял свят и двете им деца – момче и момиче, които нарекли Искър и Места (никому непознати дотогава имена).

Пирин ходел на лов и се грижел за прехраната на челядта, а Рилка гледала децата и поддържала къщата. Двете деца обаче били много буйни – постоянно се карали и боричкали и Рилка се видяла неспособна да се справя с тях.

Един ден Места и Искър така се скарали много лошо, казали си много тежки думи. В опита си да ги възпре, Рилка през сълзи изрекла клетва. Тя пожелала децата ѝ да се разделят, та никога повече да не се скарат. Проклела и себе си – снагата ѝ да се превърне в камък, дърветата да се превърнат в нейни рожби, от сълзите ѝ потоци да тръгнат. И Пирин проклела, и той да се вкамени като нея, та да не му се присмиват хората за буйните му, непокорни деца.

И на мига майчината клетва станала реалност – тя се претворила в планина, а след нея и Пирин. Двете им деца се преобразили в реки. Искър буен се втурнал напред и хукнал към полето, та чак до Дунав. Места пък кротко се понесла надолу по планината. Брат и сестра никога вече не се срещнали.

Майка им Рила още се опитва да ги наглежда, но те бързо се изгубват от погледа ѝ. Пирин никога не можал да види повече Искър и все тъгува за мъжката си рожба. И затова тази му страна, дето гледа към Софийско поле, е все тъмна и зелена – унила и тъжна. Другата му страна пък е по-слънчева. Защото там се стопля бащиното сърце – докато гледа щерка си Места. Единствена тя разведрява душата му и го кара да се усмихва. Затова Пирин все приканва хората натам, та и те да се порадват отвисоко на хубостта на дъщеря му!

Това е легендата за Рила и Пирин. Разказахме ти я, за да усетиш Магията на Планината. Защото тя е жива. Не винаги гостоприемна, но пък винаги красива. Разкажи тази легенда на близките ти хора, нека и те научат повече за тези две красиви наши планини.
И не се колебай, опитай да прекараш всяка свободна минута там. Пирин и Рила те очакват. И всеки път ще те даряват с нещо ново и красиво. Нещо, което ще остане завинаги в сърцето ти и ще те кара да се връщаш отново и отново. Защото то ще бъде в плен на тази магия!

Ако се двоумиш от къде да започнеш, разгледай някое от нашите предложения за разходка. Всяко едно от тях има своя чар и ще остави неповторим спомен от поредното ти приключение. Планинско приключение. Виж маршрутите, които сме ти приготвили тук – http://pirinadventure.bg/trails-list
Погрижили сме се и за това, къде да се настаниш, в случай, че искаш да останеш за повече време. Това са нашите предложения, разгледай ги – http://pirinadventure.bg/hotels-list

Наистина ще бъдем щастливи, ако успеем да допринесем поне малко за по-лесното планиране на следващата ти почивка и разходка сред красотите на Пирин.

blog_dautov

Легендата за Даутов връх

Posted By : Pirin Adventure/ 896

За красотата на Пирин може да се говори много – всеки, който е бил там, знае, че е много трудно с думи да се пресъздаде тази хубост. Народът, обаче, често се е опитвал, и така са се родили много от легендите за планината, които се разказват и до днес. Каква ли е легендата за Даутов връх?

Кажат ли ти гора, природа, красота, няма как съзнанието ти да не те отведе именно там – в Пирин!

Потопиш ли се веднъж в атмосферата на това място, то никога не напуска сърцето ти!

Толкова много са хората, обикнали Пирин, че не е никак учудващо колко много са и легендите, които продължават и до днес да се разказват за планината.

Една от тях ни отвежда в северната част на Пирин, в град Разлог. Тук някога живяла Лейла – невероятно красива и много ухажвана девойка. Тя, обаче, била дъщеря на Омер ага – факт, който изпълвал всеки кандидат за ръката на момата със страх.

Много знатни момци идвали при Лейла да засвидетелстват своята любов. Но в нейното сърце имало място само за един-единствен мъж. Той бил българин – беден човек, чирак на баща ѝ. Това било пречка, защото нямало как жена с нейното положение да се омъжи за човек като Мито. Затова Лейла решила да измисли изпитание, което българинът да премине , за да докаже на нея и баща ѝ, че е готов на всичко за нея.

Хубавицата повикала Мито при себе си и му казала, че ще стане негова жена, ако прояви смелост. Самият Мито също тайно бил влюбен в девойката и на драго сърце приел предложението.

А то било да пренесе любимата си от Разлог до езеро Сълзица на ръце, без да спира по пътя.

Омер ага бил уведомен за уговорката, но вместо да се разгневи, той също я приел, защото дори за миг не повярвал, че българинът би могъл да се справи със задачата. И за да е сигурен, изпратил с младите и двама от прислужниците си, които да съблюдават дали момъкът няма да наруши уговорката.

В уречения ден Мито грабнал Лейла на ръце и тръгнал на поход към върха. По пътя Лейла все повече и повече се влюбвала в момъка. Сърцето на Мито пък се разтуптявало все по-силно, погледнел ли красивата Лейла. Опиянени от своята радост, влюбените се наслаждавали на всяко цвете, на всяко поточе, изслушва ли всяка песен на птичките.
Пътят, обаче, съвсем не бил лек и не след дълго умората започнала да обсебва Мито – ръцете му изтръпвали, краката му не го държали.

По средата на пътя и вятърът видял влюбените и така завидял на щастието им, че задухал така силно, че мъглата, която докарал заблудила Мито и той се отклонил от пътя. Той продължавал да върви, макар и да не виждал нищо, и скоро се спънал в един камък.

Двамата се търкулнали от отвесния скат и потънали в мъглата.

Слугите на Омер ага опитали всичко, за да ги открият, но така и не успели. Те разказали на чорбаджията какво се случило. Той наредил на хората си да ги търсят под дърво и камък, но така и не ги открили.

Пирин прибрал влюбените завинаги.

А хората в Разлог започнали да говорят и разказват за двойката, как били прегърнати до последния миг и как били погубени от „дуене на ветре“. С годините върхът бил запомнен с това, че там винаги духа много силен вятър. От там дошло и името му – първо Дуутов, а после Даутов връх.